Когато Линда Уивър отворила пощенската си кутия, с ужас открила сметка от районната болница с покана да заплати разноските по ампутацията на десния й крак. Опитала да изясни недоразумението по телефона, но болницата била непреклонна и настоявала 57-годишната собственичка на конна ферма в Палм Коуст, Калифорния, колкото може по-бързо да изчисти задълженията си. Наложило се госпожа Уивър да нахлуе в кабинета на главния лекар и да скочи на бюрото му: "Сега вече се надявам да не се съмнявате, че и двата ми крака са си на място."

Този инцидент предизвиква бързата реакция на агентите от Центъра за интернет престъпления (IC3) на ФБР във Феърмонт, Западна Вирджиния.

Тук се получават сигнали за хай-тек престъпления и измами в САЩ и по целия свят. Тук се планират и операциите за неутрализиране на кибер престъпните банди. Начело на центъра е ветеранът от ФБР Даниел Ларкин, координатор на няколко мащабни и успешни операции в Европа - Франция, Румъния, България, Украйна, Русия, Беларус.

Само за миналата година освен Линда Уивър още 8 млн. американци са станали жертва на различни високо-технологични престъпления - кражба на самоличност, на лични данни, на номера на банкови банкови сметки или на дебитни карти, социални осигуровки на стойност $5 млрд.

Няколко месеца по-късно при спецоперация под кодовото название "Атланта" български полицаи и агенти на Сикрет сървис обезвредиха бандата на Хакера, източвала банкови сметки от Варна - на 11 000 км разстояние от Калифорния.

Мозъкът на престъпната група бил 26-годишният безработен икономист Иса Ахмед Мeхмед, който със съучастниците си в България - управителя на фирма Прайм вижън Франц Антон Принцов (40) и шефа на бар "Афера" Цвятко Иванов (30), през последните 14 месеца са източили от американски сметки $400 000. Предполага се, че според заложените схеми сумата вероятно е значително по-голяма и би могла да достигне до $4.5 млн.

НОВАТА СВЕТОВНА ВАЛУТА
Как е възможно хакер от Варна да тегли пари от банкомат по Източното крайбрежие на САЩ? При това докато дебитната карта лежи в портфейла на жертвата?

Този род престъпления са известни като "измама с бели карти". Престъпниците успяват да се доберат до електронната информация, съхранявана върху магнитната лента на дебитната или кредитната карта. Тъкмо тя позволява на кибер престъпниците да си осигуряват достъп до чужди сметки на хиляди километри разстояние. Необходимо е само откраднатите данни да се прехвърлят върху чиста карта с помощта на т.нар. "енкодери". Те струват между $1500 и $2000 и с тяхна помощ банките правят кредитните карти. В eBay те могат да се купят дори за $500. Четящото устройство пък струва едва около $100. Набавяйки си тези устройства, всеки би могъл да създава дебитни и кредитни карти. Цялата операция по кражбата на личните данни от магнитната лента чрез енкодера и прехвърлянето им върху друга "бяла" карта отнема само 15 секунди! Така че всеки, който разполага с данните от магнитната лента на картата и ПИН код, празна карта и енкодер, би могъл да си направи фалшива кредитна карта. Тази информация е достъпна в интернет в многобройни тайни форуми, членството в които се придобива срещу определена сума и препоръки от доверени хакери.

"Информацията е новата световна валута и кибер престъпниците се насочват към личната и финансовата информация на обикновените граждани, както и към конфиденциалните и акционерните данни на компаниите, занимаващи се активно с електронна търговия" - твърди бившият директор на Сикрет сървис Ралф Бешъм.

Черният пазар на кредитни карти и лични данни прецъфтява в интернет. На него се подвизават всякакви типове: от технологични гении до изпечени престъпници и безскрупулни терористи. Тук всичко се продава - крадени кредитни карти, номера на социални осигуровки, фалшиви дипломи, хакнати банкови сметки. Дори е възможно да се смени пощенският адрес на чужди банкови сметки, така че да си купите нещо с чужди пари и то да ви бъде доставено на сигурен адрес.

Въпреки гениалните умения на технологичните престъпници те все по-често попадат в мрежите на кибер ченгетата. "В момента са в ход една дузина мащабни операции под прикрие срещу интернет бандитите" - казва Дон Мастърс, шеф на отдела за хай-тек престъпления на Сикрет сървис в Лос Анджелис.

Кибер престъпниците, известни като "кардъри" (carders - крадци на кредитни карти), действат чрез дълбоко законспирирани сайтове с имена като www.forum.carderplanet.net, shadowcrew.com или counterfeitLibrary.com. Това са адреси на вече несъществуващи сайтове, закрити от службите за борба с кибер престъпността. Така например сайтът CounterfeitLibrary.com се саморекламираше, преди да бъде затворен като "експертен наръчник за пълна анонимност", и предлагаше десетки форуми за продажба на крадени лични данни и кредитни карти. Участниците в тези форуми са атакувани постоянно с реклами за бюлетина на сайта, който могат да получават "само срещу $4 на месец", и предлагащ материали като: Анатомия на личната карта - професионални трикове за разкриване на фалшифицирани лични документи; Как да си направим фалшива студентска карта; Магнитни ленти за лични карти - как да си направите магнитна лента с помощта на черен изолирбанд, ножица и ютия.

КАК СЕ ПРИДОБИВАТ КРАДЕНИ ДАННИ?
Според експертите по кибер престъпността начините са много. Най-простият от тях е чрез сервитьорите в ресторанта, които продават номера на кредитната ви карта, с която сте си платили сметката. За една карта сервитьор получава между $10 и $25. Има сайтове, които разчитат само на човешката наивност. Така преди година руски хакери създадоха изцяло фалшивия сайт www.ru.fbi.com, който призоваваше потребителите да оставят подробни данни за себе си, ако искат да си получат досието от ФБР. И колкото и да звучи странно, десетки наивници наистина се хванали на номера!

Действията с крадените номера на кредитни карти и чужда самоличност трябва да са много бързи и прецизни, за да се избегнат усложнения. Повечето интернет крадците ги използват, за да купуват различни стоки, и след това очакват да ги получат на "контролирани адреси". В отделни случаи те плащат на други хора, живеещи наблизо, за да приберат стоката и след това да я доставят на друг адрес, след което бързо я преместват на съвсем друго сигурно място.

Повечето от заловените досега в САЩ крадци на кредитни карти и други кибер престъпления успяват да се измъкнат от правосъдието или получават леки присъди. Сикрет сървис се ангажира само в случаите, когато се посяга на пари в американски банки. Но има една подробност: съществува лимит от $150 000, преди агентите на службата да се намесят активно. Престъпниците знаят това и затова се въздържат от покупки или трансфери над тази сума.

От кражбите на кибер престъпниците най-много страдат банките. Те поддържат политика на "нулева задлъжнялост" за собствениците на кредитни и дебитни карти. Това означава, че ако някой бъде ужилен, той плаща само символична сума ($50 в САЩ) като задължение към банката. Въпреки това според данни на Visa USA Inc. в абсолютен размер загубите на банките намаляват, а не се увеличават през последните десет години. Ако преди 15 години на всеки похарчени $100 от кредитните карти като загуба са били отчитани по 19 цента, то за 2006 това съотношение е станало 7 цента на $100. По данни на Сикрет сървис едва 2 процента от сметките по дебитни и кредитни карти са обект на неоторизирани транзакции. Едно от обясненията на това явление е, че банките вече разполагат с много по-надеждни системи за контрол на транзакциите в реално време. Така например Visa разработи и внедри в своята мрежа алгоритъм, който позволява да се прецени и да се постави рейтинг за достоверност на всяка отделна транзакция въз основа на предварително заложени критерии - да речем, чрез съпоставяне на мястото на транзакцията и адреса на картодържателя или дали сметката му не е била обект на опит за пробиване на системата за сигурност. По същия начин MasterCard International поддържа технология, позволяваща на банките да разкриват съмнителни транзакции в зависимост от навиците на съответния картодържател. Чрез най-съвременна технология MasterCard може да сравнява покупки, направени с кредитна карта от съответната банка с други подобни. И на тази банка разкрива престъпни схеми. За да "излъжат" системата й за сигурност, крадците най-напред откриват сметки на фалшиви търговски дружества, след което започват да изпробват различни номера на кредитни карти, като теглят минимални суми, преди да се решат на по-големи транзакции. Тази схема вече трудно работи, защото най-новите технологии веднага откриват подобни транзакции.