Тема на броя 28 Юли 2008Малките войни на българския предприемачИновациите у нас умират бързо, липсва подходяща среда От Татяна Явашева
Великите неща са в краката ни, както биха казали Илф и Петров, трябва просто да се наведем, за да ги вземем. Въпросът е какво после да ги правиш, ако си предприемач в България, казва Красимир Върбанов, управител на плевенската фирма Квел. "Как да инвестирам в новости, като пазар в България трудно се намира, продължава Върбанов. - Имаме разработка в помощ на полицията. Но предпочетоха да внесат вносен аналог. Нашата система даваше възможност да се фиксира номера на спрения автомобил, нарушил правилата за движение. Предвидено бе на ревера на полицая да стои микрофон, това щеше да стопира корупцията. Мотивираха отказа си с нарушаване правата на полицаите. След време купиха от чужбина подобна система без микрофон, която струва доста по-скъпо от българската - възмущава се управителят на Квел. И допълва - Имаме 6 патента за изобретения и какво от това?! Срокът на патентите тече, а реализацията им се възпрепятства от субективните съображения на хора с власт. Познавате ли поне един областен управител, който ако отидете при него, веднага да направи срез на икономическата структура на региона. За каква държавна политика на иновациите тогава да говорим", е риторичният въпрос на управителя на Квел. Когато гледат много очи, престъпността се изтласква - така Върбанов аргументира предложенията си за монтиране на камери в училищата, в жилищните сгради и около тях, а също на значими обществени места. И до всичко това да има достъп в интернет. Но дори такива новости много трудно си пробиват път. НОВ БИЗНЕС - ДОБРА ИДЕЯ За добрата идея трябва и плодородна почва. Иначе иновацията умира бързо. В България няма подходяща среда. Има хора, настроени позитивно за развитие на новости и изобретения, но ентусиазмът им често бива охладен от множество бюрократични спънки и проблеми в хода на реализацията, твърди управляващият директор на СЕП България Атанас Шарков. В интернет ще откриете стотици страници с намерения, писани от министри и други фактори, "отговорни" за развитието на иновациите. Но решите ли да се възползвате от възможностите за финансова подкрепа, които държавата шумно рекламира, пари може да не получите, но главоболия - със сигурност. Немалко компании повярвали, че Националният иновационен фонд е панацея за гениалните хрумвания. Сред тях e фирмата за офис техника Контрекс. Ръководството решило, че техните IT умения могат да дадат добавена стойност на нов метод на лечение и да се получи уникална технология в полза на човешкото здраве. Проф. Явор Въжаров, вече бивш завеждащ на Университетската клиника по ортопедия в Горна баня, прилага в практиката си криоелектрофореза. Уред вкарва електричество в организма и колкото повече ток премине, толкова ефектът на лечение е по-силен. Но се получава изгаряне на кожата. В желанието си да облекчи страданието на пациентите, професорът създава щадящ метод. При него лекарството е замразено в чашки, така може да се подава и повече ток към пациента, кожата не изгаря, а при размразяването лекарството влиза през порите на кожата. Ефектът е в пъти по-голям, отколкото в световната практика. Контрекс се включва със свой принос към разработката и предлага специализиран компютър да управлява чисто медицинската част - ще създава база данни за пациента и за курса на лечение. Иновацията изисква много изследвания и включва различни сфери на познанието - от фармация до електроника. Когато разбират, че чрез Националния иновационен фонд могат да получат подкрепа за разработване на прототипа, правят проект. Той печели одобрение и започва изпълнението му. Стигат до последния пети етап от осъществяването на разработката. "Мъките ни започнаха още в началото", уверява Димитър Африканов, управител на фирма Контрекс. В ОМАГЬОСАН КРЪГ БИТКИ С ЧИНОВНИЦИТЕ |
Най-четени
|