Тема на броя 28 Юли 2008

Малките войни на българския предприемач

Иновациите у нас умират бързо, липсва подходяща среда

От Татяна Явашева
Великите неща са в краката ни, както биха казали Илф и Петров, трябва просто да се наведем, за да ги вземем. Въпросът е какво после да ги правиш, ако си предприемач в България, казва Красимир Върбанов, управител на плевенската фирма Квел. "Как да инвестирам в новости, като пазар в България трудно се намира, продължава Върбанов. - Имаме разработка в помощ на полицията. Но предпочетоха да внесат вносен аналог. Нашата система даваше възможност да се фиксира номера на спрения автомобил, нарушил правилата за движение. Предвидено бе на ревера на полицая да стои микрофон, това щеше да стопира корупцията. Мотивираха отказа си с нарушаване правата на полицаите. След време купиха от чужбина подобна система без микрофон, която струва доста по-скъпо от българската - възмущава се управителят на Квел. И допълва - Имаме 6 патента за изобретения и какво от това?! Срокът на патентите тече, а реализацията им се възпрепятства от субективните съображения на хора с власт. Познавате ли поне един областен управител, който ако отидете при него, веднага да направи срез на икономическата структура на региона. За каква държавна политика на иновациите тогава да говорим", е риторичният въпрос на управителя на Квел. Когато гледат много очи, престъпността се изтласква - така Върбанов аргументира предложенията си за монтиране на камери в училищата, в жилищните сгради и около тях, а също на значими обществени места. И до всичко това да има достъп в интернет. Но дори такива новости много трудно си пробиват път.

НОВ БИЗНЕС - ДОБРА ИДЕЯ
За добрата идея трябва и плодородна почва. Иначе иновацията умира бързо. В България няма подходяща среда. Има хора, настроени позитивно за развитие на новости и изобретения, но ентусиазмът им често бива охладен от множество бюрократични спънки и проблеми в хода на реализацията, твърди управляващият директор на СЕП България Атанас Шарков. В интернет ще откриете стотици страници с намерения, писани от министри и други фактори, "отговорни" за развитието на иновациите. Но решите ли да се възползвате от възможностите за финансова подкрепа, които държавата шумно рекламира, пари може да не получите, но главоболия - със сигурност.

Немалко компании повярвали, че Националният иновационен фонд е панацея за гениалните хрумвания. Сред тях e фирмата за офис техника Контрекс. Ръководството решило, че техните IT умения могат да дадат добавена стойност на нов метод на лечение и да се получи уникална технология в полза на човешкото здраве. Проф. Явор Въжаров, вече бивш завеждащ на Университетската клиника по ортопедия в Горна баня, прилага в практиката си криоелектрофореза. Уред вкарва електричество в организма и колкото повече ток премине, толкова ефектът на лечение е по-силен. Но се получава изгаряне на кожата. В желанието си да облекчи страданието на пациентите, професорът създава щадящ метод. При него лекарството е замразено в чашки, така може да се подава и повече ток към пациента, кожата не изгаря, а при размразяването лекарството влиза през порите на кожата. Ефектът е в пъти по-голям, отколкото в световната практика. Контрекс се включва със свой принос към разработката и предлага специализиран компютър да управлява чисто медицинската част - ще създава база данни за пациента и за курса на лечение. Иновацията изисква много изследвания и включва различни сфери на познанието - от фармация до електроника. Когато разбират, че чрез Националния иновационен фонд могат да получат подкрепа за разработване на прототипа, правят проект. Той печели одобрение и започва изпълнението му. Стигат до последния пети етап от осъществяването на разработката. "Мъките ни започнаха още в началото", уверява Димитър Африканов, управител на фирма Контрекс. 

В ОМАГЬОСАН КРЪГ
"По първоначални договорености разходите за труд се заплащаха чрез граждански договори. Когато настъпи моментът за отчитане, от Националния иновационен фонд казаха, че гражданските договори не се признават за разход. Така за първия етап от изпълнението получихме субсидия, която покриваше едва една десета от направените разходи. За втория етап ни предупредиха, че заплащането за труд трябва да е по втори трудов договор. После и тях не признаха по някакви други съображения", разказва Африканов. Сагата продължила до 2007, като през това време написали куп писма до изпълнителния директор на Агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия. Поискали бюджетът да се актуализира. Минала година, без да получат отговор. "Сега се чудим какво да правим. Държавната агенция вместо да стимулира иновациите, на практика пречи. Вместо бързо да реализираме проекта, правим разходи, съпроводени от неприятности и сложни казуси. А всеки финансов етап е отчет от близо 600 страници. Искахме да съгласуваме действията си с агенцията, за да няма недоразумения, но оттам ни отвърнаха, че им било забранено да контактуват с бенефициентите. Но и на писмата не дават отговор. Това не е ли парадокс! Ако решим да продаваме прототипа, до 5 години агенцията има права над него и трябва да се иска нейното съгласие. Междувременно тя ни изпрати анекс към договора, с който срокът нарасна на 10 години. Сега си казваме, че щеше да е подобре да бяхме намерили спонсор. А ние взехме големи кредити от банки и заеми от партньори, вложихме и много лични средства, но не получаваме договореното финансиране", въздиша Африканов.

БИТКИ С ЧИНОВНИЦИТЕ
И Атанас Шарков води своите малки битки с администрацията в името на иновациите. В класификатора на фирмите, които могат да кандидатстват с иновационни проекти, Министерството на икономиката не било влючило IT сектора. Обяснението: IT компаниите имат пари, а по различните програми трябва да се подпомагат други индустрии. "Чиновниците считаха, че иновация е фирмата да си купи нова шивашка машина. Но след нашата намеса, направиха промени", посочва управляващият директор на СЕП България.

При ревизия на една IT компания представителите на данъчните власти не искали да й признаят данъчен кредит, предвиден за иновативните фирми. Казали им: "Вие пишете софтуер и година и половина само се харчат пари. Връщайте целия данъчен кредит!" Но екипът не свива знамената. Представили решения на Европейския съд за такива инвестиции и куп европейски директиви, свързани с иновациите. Като заявили, че спорът ще се решава в съда, за 48 часа данъчните си променили становището от ревизията."За съжаление това са все войни срещу бюрократите, които са неизбежни. От всичко дотук излиза, че иновациите са на последно място в приоритетите", обобщават предприемачи.

МУДНОСТТА УБИВА

Иновацията е всичко онова, което е практично и води до икономия на време, труд, усилия, мисловна дейност от страна на потребителя. Но колко усилия не са ни били спестени поради мудността на чиновници, които би следвало да подпомагат развитието на иновациите по различни програми за финансова подкрепа. Дори и министърът на икономиката Петър Димитров не издържа и смени оценителната комисия по схемата от оперативната програма Конкурентоспособност, наречена Подкрепа за създаване и развитие на стартиращи иновативни фирми. Тя набира проектни предложения от средата на октомври миналата година, без да е даден ход и на един проект. Вместо да подкрепя, програмата блокира създаването на иновативни компании. През това време предприемачите можеха да търсят други варианти за успешно начало. Фалстарт има и схемата Подкрепа за внедряване в производство на иновативни продукти, процеси и предоставяне на иновативни услуги. Тя трябваше да стартира през март, а се отложи за наесен.

Бързо финансиране на иновативни идеи у нас няма. Искате ли да вървите по пътя на успеха, по-добре не се осланяйте на донорските програми, а търсете друг вид частно финансиране. BW

Предходна 1 2

Най-четени

Бюлетини на BUSINESSWEEK.COM

BUSINESSWEEK.COM THIS WEEK