"Добър ден. Искам да си извадя кредитна карта. Работя като преводач", с тези думи започва одисеята на Калоян Георгиев из столичните банки. В повечето от тях се развива една и съща абсурдна сцена. Любезна служителка му обяснява, че се изисква трудов договор, заплата над 300 лв., платени осигуровки. Преводачът на свободна практика обяснява, че няма трудов договор, нито заплата (получава хонорари), работи от вкъщи, а за осигуровките му се грижи неговият счетоводител. Следва... недоумение. "Ами... бихте ли занесли този формуляр на вашия работодател?", казва дамата на гишето. "На кой точно от десетимата?!", отвръща Георгиев.

Днес той вече има кредитна карта, въпреки екзотичните трудови условия в България. Да работиш от вкъщи е не само рядкост - на повечето хора, институции и найвече на работодателите дори и през ум не им минава мисълта за тази практика.

В ПРИМКАТА НА ЦИФРИТЕ
Само 4.3% от българите работят от разстояние, но едва 0.8% от тях работят от вкъщи и това е тяхно постоянно занимание, показва проучване на БАН от 2006. Целта на изследването бе да се проследи връзката между качеството на живот и работните условия, като дистанционната заетост все още не е специално изследвана в България, разказва д-р Емилия Ченгелова, председател на Фондацията за изследване на риска, която е ръководила проучването преди две години. Това показва колко подценена е тази ниша на пазара на труда, коментира тя. Най-висок интерес към работата от разстояние има сред хората с висше образование, които представляват 62.5% от работещите по този начин лица. А професиите, в които се използва такава практика, са анализатори, архитекти, преводачи, журналисти. Запитване сред 1000 българи на румънската компания Neogen, която има сайтове за търсене на дистанционна работа в три източноевропейски страни, показва, че 36% биха желали да работят от вкъщи. А 35% от анкетираните са заявили, че нямат възможност за гъвкаво работно време. България определено изостава от света в това отношение. Около 14% от американците се захващат с професия, която включва работа от вкъщи повече от 2 дни в седмицата, показват данните за 2007. Този дял се очаква да достигне 17% през 2009.

Европа поддържа по-консервативни позиции: 2.07% от мъжете и 2.1% от жените заявяват, че основната им работа се извършва от дома, според данни от 2005 на Европейската фондация за подобряване на живота и работните условия (Eurofound). Във Великобритания делът на дистанционните работещи достига 8% през 2005.

СПИСЪК ОТ ИЗГОДИ
Да започнеш работния ден по пижама, с чаша домашно кафе и любима музика е съблазнителна възможност, особено ако не трябва да мислиш за безумния градски трафик и киселата физиономия на шефа, когато закъснееш. Но освен приятни, тези условия на труд са и по-ефективни (с около 16% според американски експерти), а най-вече се пестят ресурси. На първо място е безценно времето, което се печели всеки ден, разказва арх. Йордан Христов, който работи от дома си от 1986 насам. Всякакви проблеми между колегите в офиса (къде и колко да се пуши, кой да се разпорежда с климатика, гръмогласните телефонни разговори и пр.) също не важат. Гъвкавото работно време позволява да се съвместяват по-добре и личните задачи, като пазаруването. Нужна е и самодисциплина, защото човек може да прекара деня си в разходки до хладилника. А и работата от вкъщи не е подходяща за младите в професията, защото имат нужда да се учат постоянно от по-опитните, смята арх. Йордан Христов.