"Добър ден. Искам да си извадя кредитна карта. Работя като преводач", с тези думи започва одисеята на Калоян Георгиев из столичните банки. В повечето от тях се развива една и съща абсурдна сцена. Любезна служителка му обяснява, че се изисква трудов договор, заплата над 300 лв., платени осигуровки. Преводачът на свободна практика обяснява, че няма трудов договор, нито заплата (получава хонорари), работи от вкъщи, а за осигуровките му се грижи неговият счетоводител. Следва... недоумение. "Ами... бихте ли занесли този формуляр на вашия работодател?", казва дамата на гишето. "На кой точно от десетимата?!", отвръща Георгиев.

Днес той вече има кредитна карта, въпреки екзотичните трудови условия в България. Да работиш от вкъщи е не само рядкост - на повечето хора, институции и найвече на работодателите дори и през ум не им минава мисълта за тази практика.

В ПРИМКАТА НА ЦИФРИТЕ
Само 4.3% от българите работят от разстояние, но едва 0.8% от тях работят от вкъщи и това е тяхно постоянно занимание, показва проучване на БАН от 2006. Целта на изследването бе да се проследи връзката между качеството на живот и работните условия, като дистанционната заетост все още не е специално изследвана в България, разказва д-р Емилия Ченгелова, председател на Фондацията за изследване на риска, която е ръководила проучването преди две години. Това показва колко подценена е тази ниша на пазара на труда, коментира тя. Най-висок интерес към работата от разстояние има сред хората с висше образование, които представляват 62.5% от работещите по този начин лица. А професиите, в които се използва такава практика, са анализатори, архитекти, преводачи, журналисти. Запитване сред 1000 българи на румънската компания Neogen, която има сайтове за търсене на дистанционна работа в три източноевропейски страни, показва, че 36% биха желали да работят от вкъщи. А 35% от анкетираните са заявили, че нямат възможност за гъвкаво работно време. България определено изостава от света в това отношение. Около 14% от американците се захващат с професия, която включва работа от вкъщи повече от 2 дни в седмицата, показват данните за 2007. Този дял се очаква да достигне 17% през 2009.

Европа поддържа по-консервативни позиции: 2.07% от мъжете и 2.1% от жените заявяват, че основната им работа се извършва от дома, според данни от 2005 на Европейската фондация за подобряване на живота и работните условия (Eurofound). Във Великобритания делът на дистанционните работещи достига 8% през 2005.

СПИСЪК ОТ ИЗГОДИ
Да започнеш работния ден по пижама, с чаша домашно кафе и любима музика е съблазнителна възможност, особено ако не трябва да мислиш за безумния градски трафик и киселата физиономия на шефа, когато закъснееш. Но освен приятни, тези условия на труд са и по-ефективни (с около 16% според американски експерти), а най-вече се пестят ресурси. На първо място е безценно времето, което се печели всеки ден, разказва арх. Йордан Христов, който работи от дома си от 1986 насам. Всякакви проблеми между колегите в офиса (къде и колко да се пуши, кой да се разпорежда с климатика, гръмогласните телефонни разговори и пр.) също не важат. Гъвкавото работно време позволява да се съвместяват по-добре и личните задачи, като пазаруването. Нужна е и самодисциплина, защото човек може да прекара деня си в разходки до хладилника. А и работата от вкъщи не е подходяща за младите в професията, защото имат нужда да се учат постоянно от по-опитните, смята арх. Йордан Христов.

Това влияе и на възнаграждението. Финансово е по-изгодно да работиш върху проект, а не на заплата, коментира преводачът Калоян Георгиев. "Когато заплащането е твърдо, с времето задачите се увеличават, а доходът се коригира в най-добрия случай 2 пъти годишно. Ако вършех това количество работа в офис, бих получавал помалко пари", категоричен е Георгиев, който от три години работи от вкъщи и има около 10 източника на доходи. Според него е илюзорна представата, че трудовият договор носи стабилност, защото винаги може да се прекрати и това те прави зависим. Списъкът от ползи не е запазен само за работещите, но и за самия работодател. Проста сметка показва, че режийните разходи за електричество, отопление през зимата, телефон биха се намалили, ако поне част от офиса се превърне във виртуална. Да не забравяме, че и цените на офис площите не са евтини - средните пазарни цени в центъра на София за юли тази година стигнаха 2020 евро/кв.м за клас Б.

КРИТЕРИЯТ "ПРЯК НАДЗОР"
Работодателите в България все ще не възприемат идеята за гъвкавите договорни отношения, смята д-р Ченгелова. За тях или има твърди отношения, или никакви, което говори за непознаване на кодекса на труда, допълва тя. А в него, според експерти от Министерството на труда, има 52 правни основния, които позволяват сключването на гъвкав договор. За да се развие практика на работа от вкъщи, е нужно доверие между работодател и служител, което липсва. Родните мениджъри не са свикнали да измерват работата на служителите си на базата на реалните резултати, а на база прекарано време в офиса под прекия им надзор. Тоталният контрол се смята за най-сигурния критерий, коментира д-р Емилия Ченгелова.

Все пак има и бели лястовици като българската технологична компания Бианор. Преди 2 години се взима решение, че мениджърският екип може да работи от вкъщи средно 2 дни в месеца, което е около 10% от работното време на всеки от директорите. Даваме възможност за тези, които още нямат деца, да работят в спокойна среда, разказва изпълнителният директор Костадин Лазаров. Всеки служител е свързан към вътрешната локална система на фирмата и намира разлика между това дали е в офиса, или у дома. Тази практика няма отрицателно влияние върху производителността. Напротив, тя допринася за комфорта на служителите, които знаят как да разполагат с времето си, споделя Лазаров. И все пак, когато става въпрос за срещи и за управление на хора и тяхната мотивация, не можем да си позволим 20 дни от месеца да работим от вкъщи.

КЪМ РЕАЛНОСТТА
Не от всяка професия става дистанционна работа и не на всеки е нужен компютър с офис. Тази форма на труд със сигурност е поподходяща за квалифицирани длъжности, в сектора на продажбите, услугите, високите технологии. Но в по-широк смисъл тя може да обхване такива рискови социални групи като майките, възрастните хора и инвалидите, заяви Румен Николов, председател на Българската асоциация за работа от разстояние. У нас са развити двете крайни форми на работа от вкъщи: бабите, които лепят пощенски пликове, и висококвалифицираната дейност, изискваща компютърни познания. И заради това делът на работещите от вкъщи е малък. Но дистанционната работа изобщо не се дискутира като възможност за увеличаване на ефективността на труда. Въпреки че културата на мениджмънт практики у нас се променя с бързи темпове, едва ли скоро работодателите ще дадат по-голяма свобода на служителите си, категоричен е Костадин Лазаров. BWВ