Водещата статия на BusinessWeek от 2006 "Математиката ще разтърси света ви" обяви настъпването на нова ера на цифрите. Със зараждането на мрежите, твърдеше статията, всички изпращаме информация за живота си в огромни бази данни. Всяка покупка с кредитна карта, всеки телефонен разговор, всяко кликване с мишката захранва тази дигитална съкровищница. Специалистите с умения и средства да анализират тези данни са в състояние да разшифроват желанията ни, болестите ни, потребителските ни интереси, да предвиждат поведението ни. Тази тенденция обещаваше да преобрази бизнеса и обществото. В книгата Цифровистите"нашият коментатор Стивън Бейкър ни въвежда в света на математиците магове, които ни декодират като пациенти, купувачи, гласоподаватели, потенциални терористи и дори любовници.

Една от най-подходящите лаборатории за изследванията на цифровистите е работното място - там всеки удар на клавиатурата и всеки мейл подлежи на проучване. В главата Работникът Бейкър ни отвежда в IBM, където математиката се ползва за изграждането на прогнозни модели за собствените им служители. "Късна пролетна утрин. Карам през горите в Уестчестър Каунти, Ню Йорк, към главния офис на изследователския център Thomas Watson на IBM. Той прилича на крепост, кацнала върху хълма - дълга и извита стъклена стена отразява пухкавите облаци в небето. Имам среща с Шамер Такрити, математик, родом от Сирия. Той ръководи екип, който изгражда математически модели на 50 000 от техническите служители на IBM. Цел: да се съберат данни за всичките им умения и да се изчисли по математически начин как те да се използват най-разумно. Тук съм, за да науча как Такрити и колегите му превръщат служителите на IBM в цифри. Ако тактиката им е успешна, екипът ще приложи моделите и в други компании, автоматизирайки до голяма степен това, което днес наричаме управление.

СЛУЖИТЕЛЯТ КАТО ВЕЩ
Слабият, четиридесетгодишен Такрити все пак признава, че е притеснен. Задачата му е да преведе сложността на високоинтелигентните и квалифицирани работници в уравнения и алгоритми като тези, които се използват за подобряване на доставките или за определяне живота на един компютър. Той и екипът му се надяват да изградят подробни модели за всеки служител - всеки от тях ще обхваща детайли като необичайните привички на човека, всекидневното пътуване до работа, приятелите и враговете му. Един ден те ще информират дали служителят яде телешко или свинско, съобразява ли се с религиозния празник шабат, алергичен ли е към ужилвания от пчели или към фъстъчено масло. Някои служители със сигурност се чувстват добре и насред замърсения въздух в Пекин или Мексико Сити, докато други се задушават в тези условия. В такъв случай моделите ще включват и тази подробност наред с куп други. Идеята е да се изградят плътни, многопластови характеристики, които да битуват в символичното си царство, както и двойниците им от плът и кръв в реалното. Така плановиците ще работят с тях в търсене на най-ефикасните комбинации.

Екипът на Такрити не тръгва от нулата. IBM отдавна е водеща в превръщането на всякакви сложни системи в цифри. Веднага след Втората световна война в компанията използвали новата наука операционни изследвания, за да конструират математически модели на веригата за индустриални доставки. Щом разполагали с веригата за доставки, превърната в цифри, инженерите я оптимизирали, след това въвели подобренията в реалната версия. Така повишили ефикасността и свили разходите. Отразило се чудесно и на производството. Но днес, когато в IBM се занимават основно с услуги, фирмената верига за доставки е изградена не от части, а от хора - Такрити и още около 300 000 негови колеги. Неговата задача е да оптимизира колегите си.

За да създаде необходимите профили, на Такрити са му нужни множество факти за всеки служител. Той е пуснал около 40 доктори на науките от области като анализ на данни, статистика и антропология на лов в дебрите на наличните за служителите данни. Достъпът в IBM до личните им досиета, включващи и годишни оценки, е ограничен. Преглеждайки резюмета и описания на проекти, тимът на Такрити съставя профил за уменията и опита на всеки служител. Интернет календарите показват как служителите използват времето си, с кого се срещат.

Следенето на клетъчните им телефони и лаптопите позволява на изследователите да изградят карта за движенията на служителите. Записите на телефонните разговори и мейлите пък служат за определяне на социалните мрежи на всеки консултант. До кого изпращат копия от мейлите си? А кой получава скритите копия? Скритите съобщения показват има ли неформални мрежи в компанията, има ли ръководител от средно ниво, който ръководи тайно някоя важна група колеги зад гърба на шефа си. Анализът на мейлите, твърдят експертите, открива и отделни служители извън наличните мрежи. Депресирани ли са те или смятат да прескочат в друга компания и да общуват с конкуренцията? В компании из целия свят цифровистите ровят тъкмо за такива статистически следи.

И без да четат всички мейли, ръководителите могат да определят кои са най-често използваните думи във всяка група служители. Така установят природата на всеки тип взаимоотношения. И как общуването се променя с времето. Двама служители могат да обсъждат софтуерно програмиране от вторник до петък и да прекарат голяма част от понеделника в пращане на мейли, коментиращи футболните мачове от уикенда. "Следващата голяма крачка - казва Катлийн Карли, водещ изследовател по социалните мрежи към Carnegie Mellon University - е да се използва този инструментариум в програмите за планиране и развиване на продуктивността."

Такрити е още по-амбициозен. Той не си пада по дръзките прогнози. Но ако системата му се окаже успешна, ето как би работила тя. Представете си мениджър от IBM, комуто поставят задачата да изпрати екип от пет души, за да създадат център за обслужване на клиенти в Манила. Той сяда пред компютъра и попълва формуляр. Нещо като резервация за почивка онлайн. Въвежда датите и цъка по менютата, за да опише каква е работата и нужните умения. Може да впише и очаквания приблизителен бюджет. Компютърът връща резултати и препоръчва конкретен екип. За трима от петимата предложени има данни, че са работили добре заедно. Всички те живеят близо до летища, откъдето има директни полети до Манила. Един от тях говори тагалог. Всичко изглежда добре освен един ред, светещ в червено. Бюджетът. Той надхвърля очаквания с $40 000! Мениджърът вижда, че компютърният архитект в екипа е светило, галено дете на пресата. Вярно, че отговаря на изискванията 98.7% , но пък струва $1000 на час.

ИЗЧИСЛЕНИЯТА
Е, мениджърът иска от системата по-евтин архитект. Излиза друга възможност: новопостъпил 29-годишен консултант, работещ в Индия, който струва само $85 на час. Това би закърпило дупките в бюджета. За нещастие консултантът е само 69% подходящ за работата. Но според компютъра може да се справи след двуседмично обучение.

Така управляват цифровистите. Компанията няма голям избор. Служителите й са прекалено много, а светът прекалено сложен за мениджърите, които не опознават подчинените си, като разговарят с някои хора, които познават други, които пък познават трети. Разговорите са прекалено неясни и бавни за днешната глобална икономика. Личните връзки са крайно ограничени. Мениджърите се нуждаят от автоматизацията, за да открият някой консултант от Ню Делхи точно както предишното поколение е откривало някоя доставка на кондензори в Чикаго. За тази цел и консултантът, и кондензорите се представят като поредица цифри.