Представете си, казва Александра Мойсилович, една от близките колеги на Такрити, че в компанията работи страхотен служител на име Джо Смит. Ръководството би се радвало да има още двама-трима като него. В момента, в който фирмата разполага с математически профил на Смит и обкръжаващите го колеги, тя ще посочи поне няколко от обичайните действия или пък опита, които правят Джо Смит толкова добър. "Според пълното му досие с всички предишни длъжности ще изчислим нужните стъпки, за да се получи Джо Смит - уточнява Мойсилович. - Не казвам, че така ще създадем учен, художник или музикант. Но съществуват много работни позиции, които са всъщност конкретен артикул." И ако някой се окаже неподходящ за такъв тип позиция, ще бъде преконфигуриран първоначално математически, а после и в реалния живот.

РАЗЛИЧНИ СПОСОБНОСТИ
Звучи плашещо, нали? Спомняте ли си консултанта за $1000 на час, когото едва не изпратиха на Филипините? В крайна сметка той не замина и според схемата на IBM остана "на резервната скамейка". Въпросът е докога IBM ще иска да разполага с такъв талант, който събира остатъците. Ако няма друга задача, която да отговаря на страхотната му дарба, не е ли по-добре да му възложат каквото и да е, просто за да го използват? "Не непременно", отбелязва Такрити. Удовлетворението от работата е сред автоматично заложените в системата ограничения. Ако някой служител се ядосва или му е безкрайно досадна някоя работа, продуктивността му спада рязко. А компютърът помни това. И както се досещате, действа изключително внимателно със суперзвездите. Тъй като те печелят луди пари за компанията с кратка, но изключително интензивна дейност, нормално е да стоят дълго на скамейката. Затова и на редовите работници се отделя далеч по-малко внимание.
Техните умения са "заменяеми", приносът им е малък. Такрити го казва със съжаление, защото хората не са машини. Те имат различни умения и потенциал да се развиват. Но, погледнато математически, компанията съблюдава вещите й работници да се трудят по възможност 100% от времето. За тях няма резервна скамейка.

До какво води всичко това, питам един следобед Пиер Харен, доктор от Massachusetts Institute of Technology, виден член на цифровистите, основател и изпълнителен директор на ILOG. Това е френска компания, която използва операционните изследвания за усъвършенстване на различни индустриални системи, като разчертава най-ефективните маршрути за доставяне на бирата Coors.

РОБУВАНЕ НА ДАННИТЕ
Харен има силен френски акцент. Говорим във фоайето на хотел Midtown в Ню Йорк. Той твърди, че инициативи като тази на IBM не просто свеждат всеки служител до сбор от умения и знания. Тези системи ще разделят дните и седмиците им на часове, половинчасови периоди и дори минутки. В същото време работата, която трябва да се свърши, също се разбива на малки етапи, независимо дали става дума за изграждането на софтуерна програма или създаването на пътнически самолет. Описаното от Харен много прилича на индустриалното инженерство, довело до въвеждането на конвейерните линии преди век. Големите задачи се разделят на хиляди малки задания и се разпределят на много работници. Но работата, за която Харен говори, не се върши ръчно чрез хидравлични преси или чрез роботи.

Тя е продукт на човешкото съзнание. Този труд зависи от знанията и идеите. Според него те ще се следят всяка минута по целия свят. А разпределянето на работата вече се случва - много компании раздробяват проектите си и изнасят част от тях в други държави. Но в момента, в който служителите започнат да се представят като математически модели, ще бъде много по-лесно да се разбият работните им дни на работни минути и да се изпращат "уменията" им да вършат разни задачи из целия свят.

Такрити е притеснен от насоката на въпросите ми. Виртуална монтажна линия звучи страховито. Следенето намирисва силно на Големия брат. За тези от нас, които не са консултанти, получаващи по $1000 на час, животът, зависещ от математическия модел, напомня окаяно робуване на цифровите данни.

Такрити контрира: когато неговата система направи работниците по-продуктивни, те ще бъдат възнаградени от пазара. Вече използваме математически програми, за да планираме пътуванията си, да си търсим половинки. Защо да не ги използваме, за да напреднем професионално, а и да преговаряме за по-добра заплата? (Няколко месеца по-късно се оказва, че Такрити е овладял майсторски тези пазарни механизми - предложил е скъпоценните си постижения на няколко уебкомпании и банки и в крайна сметка напусна IBM в края на 2007, за да стане главен математик към Goldman Sachs. Работата по проекта с моделите се развива по план, твърдят от IBM.) Много работници ще могат да определят собствената си цена по-точно. Да предположим, че според аналитичните инструменти консултант печели за дадена компания над $2 млн. годишно. Защо той да има достъп до тези цифри и да ги използва като средство за водене на реговори? BW

Извадка от "Цифровистите" на Стивън Бейкър.
Отпечатано с разрешението на Houston Miffin Harcourt Publishing. Всички права запазени.

ОТ СЕКУНДОМЕРА ДО МОДЕЛИТЕ

ТЕЙЛЪРИЗЪМ
1911 Инженерът от Филаделфия Ф.У. Тейлър публикува Принципите на научното управление, наръчник за увеличаване ефикасността на работниците. Методите му, познати като тейлъризъм, доминират през ХХ век всички индустрии - от заводите за автомобили до McDonald's.

ОПЕРАЦИОННИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
1940 Изследователи от Великобритания и САЩ изграждат математически модели на северноатлантическите маршрути за доставки. Цел: да намерят начин за безопасно преминаване край нацистките подводници. Така се зараждат операционните изследвания, управляващи логистиката в съвременния свят.

СТАТИСТИЧЕСКИ КОНТРОЛ  
1950 У. Едуардс Деминг преподава статистическо управление в Япония. Тезата му е, че педантичното контролиране на качеството понижава разходите. Методите му допринасят за удивителното развитие на производството в Япония, което по-късно се разпространява в целия свят.

ШЕСТ СИГМА
1986 Motorola въвежда Шест сигма - стратегия за ръководене, изключително повлияна от Деминг. Тя се базира на проверяеми данни, в това число удовлетворение у потребителите и финансова възвращаемост. General Electric я въвежда при статистическото управление на офис служителите.

МОДЕЛИРАНЕ НА СЛУЖИТЕЛИТЕ
2005 IBM започва изследване с цел да събере огромно количество данни за служителите си и да изгради математически модели на 50 000 консултанта в компанията. Компанията иска да ги оптимизира, използвайки метода на операционните изследвания, за да бъдат използвани още по-ефективно.

Copyright 2008 The McGraw-Hill Companies, Inc.  All rights reserved.