Акценти 09 Март 2009

Анатомия на полезния бунт

Потребителското мнение в интернет не е канализирано, лимитирано и контролирано. Как реагират компаниите?

От Десислава Митова

На 12 септември 2008 жена с никнейм monologa споделя в блога си, че за малко не си купила мухлясал хляб Нилана в магазина на Фантастико в мола Скай Сити в ж.к. Гео Милев. Хлябът не е с изтекъл срок на годност. Съобщението е прочетено от 990 души и е предизвикало 19 коментара. Жената пише писмо с приложени снимки до началник отдел Контрол на хранителни продукти и обекти за хранителни продукти на ХЕИ, до производителя Нилана и търговеца Фантастико. Нилана веднага й отговаря, че се касае за технологична грешка в опаковането и че ще провери  фолиото. Компанията обещава, че ще инспектира и целия процес на производство на този вид хляб. И поднася извинения на всичките си клиенти. „Никой отговорен служител в комисиите или Фантастико не написа поне два реда с позиция", недоумява жената в блога си.

Според статистиката 30% от българите имат достъп до интернет. Мрежата се ползва за търсене и генериране на информация за потребителски стоки, търговци на дребно и доставчици. Интернет канали за информация могат да бъдат форуми, социални мрежи блогове, сайтове за сравнение и ревю, за електронна търговия, продуктови портали, сайтове на доставчици. Един от новите сайтове за мнения, който набира страхотна скорост, е izlugan.com. Създателят му Радко Миланов сподели пред BusinessWeek България, че последните 15 дни се забелязват нееднократни пикове на посетители, надхвърлящи 7000 уникални посещения дневно. Последната седмица сайтът е генерирал над 150 сигнала, на които официално са отговорили над 15 фирми. Миланов определя като най-чести оплакванията за лошо обслужване или некачествени стоки. Сигналите визират предимно телекомите и магазините за бързооборотни стоки. На трето място са магазините за техника. Компенсациите, които се търсят, според Миланов, са от връщане на парична сума до извинение за нарушени права и накърнено достойнство.

Макар и неспециализиран в мнения за стоки и услуги, популярният форум BG-Mamma.com е със 70 000 потребители и над 3 млн. публикации. Търсене по ключова дума „Кауфланд" извежда 30 стр. коментари, а по ключова дума „Персил" - 6 стр. 

„100 000 български потребители на Facebook споделят неща от всекидневието си в социалната мрежа, а каква част от него е пазаруване?", пита риторично в презентацията си „Умно пазаруване или как интернет променя потребителското поведение" Петър Панайотов, директор Маркетинг & Продажби в ТравълСторМейкър.ком. Той е категоричен, че блоговете са изключително популярни и излизат на челни места в Google. При ревю сайтовете клиенти оценяват продукт, а генерираното съдържание е изцяло потребителско. „При електронната търговия артикул кафе „Сенсео" в секция храни генерира 297 коментара и препоръки, оценката е от 1 до 5 звезди. Предвид мнението на останалите потребителят моментално може да реши дали да добави този продукт в кошницата!", отбелязва в презентацията си Панайотов.

Официалните продуктови сайтове не са така популярни, защото са контролирани от фирмите. Но компаниите опитват да ги доближат до клиента, без администраторът да се намесва с редактиране на съдържанието.

В края на 2007 в столичен всекидневник излезе снимка на един от собствениците на Белла България със застреляна мечка. В резултат куп потребители бойкотираха продуктите на производителя онлайн. След гафа си Белла реши да стигне до „бунтовниците", като създаде корпоративния блог http://blog.bella.bg/, в който обаче не могат да се изказват свободно негативни мнения. Репортер на BusinessWeek България направи опит да пусне негативно съобщение,  което бе задържано от системния администратор. Това е един от малкото случаи, когато доставчикът контролира мненията за продукта си.

Панайотов обобщава, че интернет е златната среда за изказване на потребителско мнение. То не е канализирано, лимитирано или контролирано. Наблюденията на маркетинговия мениджър показват, че доволен клиент дава оценка 3, а недоволен 10. Недоволните са стимулирани да споделят, но информацията невинаги е обективна.

До каква степен производителите обръщат внимание на клиентското недоволство? Докато в американските фирми има специални отдели, които следят съдържанието в интернет, касаещо компанията, в България то все още не се взима предвид, твърди Панайотов.

Миланов е на противоположно мнение. „Има случаи, в които компаниите се възползват от правото на отговор, което им даваме - казва той. - Те поместват коментарите си под конкретния сигнал. Има и фирми, които искат връзка с жалбоподателя. При съгласие от негова страна ние посредничим." По думите на Миланов, когато 7000 човека видят обоснован сигнал с прикрепени доказателства и име на фирма, резонанс в продажбите на дадена компания е невъзможно да няма.

След като клиент се оплаква, че бутилка от 7 литра минерална вода мирише на тиня и на развалени яйца, на следващия ден производителят Девин АД реагира така: „Свържете се с нас, за да регистрираме официално случая и да ни предадете водата за допълнителни изследвания в нашата лаборатория. Можете да се обадите на регионалния ни мениджър в Пловдив. Ще ви предоставим обратна информация. Благодарим за съдействието и за сигнала."

Други компании, уважили недоволните си клиенти, са букмейкърската компания Еврофутбол, пицария Уго, магазинът за мобилни телефони Алекгруп и фирма Термоклима. Много от тях не са съгласни с изразеното мнение.


Предходна 1 2

Най-четени

Бюлетини на BUSINESSWEEK.COM

BUSINESSWEEK.COM THIS WEEK